Един от основните проблеми в съвременното общество е как да се отнасяме към различното? Как да разпознаваме и валоризираме културните различия като същевременно насърчаваме неподправената културна интеграция и цялостното развитие на младите хора?

 

Европейската комисия и Съвета на Европа дават определение на „междукултурно обучение“, според което терминът може да се тълкува на няколко равнища. От една страна, той се отнася до „индивидуалния процес по придобиване на знания, мнения или поведение, свързани с взаимодействието на различните култури“. От друга страна, „междукултурното обучение се възприема в един по-широк контекст, където означава понятието за това как хора с различен произход могат да живеят заедно в мир“.

 

Според д-р Милтън Бенет (1993) т.нар. „разграничаване“  (differentiation) е в основата на междукултурното обучение или интеркултурната сензитивност, както той го нарича. От една страна, хората виждат едно и също нещо по различни начини. От друга страна, културите се различават една от друга по начин, по който поддържа едно такова „разграничаване“. От гледна точка на този втори аспект всяка култура предлага различен поглед над реалността. И така, да развиеш интеркултурната сензитивност означава „да се научиш да разпознаваш и да се справяш с фундаменталните разлики между това как се възприема светът в различните култури“. Д-р Бенет е автор на т.нар. скала на Бенет, която описва различните начини, по които хората реагират на културните различия. Тя се състои от шест „стадии“, където сензитивността към различията нараства с всеки следващ стадий. Стадиите са: отричане на различията, защита от различията, минимизиране на различията, приемане на различията, адаптиране към различията и интегриране.

 

Това представлява част от теоретичната обосновка на междукултурното обучение. Важно е тези философски и психологически аспекти да се вземат предвид при организирането на младежки обучителни дейности, свързани с междукултурно обучение, за да сме способни да си обясним често объркващото поведение и отношение на младежите към културните различия. Понякога е достатъчно просто да приемем, че младите хора не са готови да разберат или да толерират някои различия. Важното в такива случаи не е да ги насилваме да разберат, а да ги ангажираме в дискусии, игри, дебати, обучителни дейсноти, в които те могат да вземат участие и да учат, без да бъдат притискани да примат дадени факти.

 

Основната цел на междукултурното обучение е да насърчава и развива капацитета за взаимодействие и общуване между младежите и света, който ги заобикаля.

 

Един от основополагащите принципи на Европейския съюз е уважение към разнообразието и различията в него. Катаклизмите в европейската история показват колко важно е да се защитават националните малцинства и да се дава възможност на различните религии, културни, езикови и етнически идентичности да се развиват и да процъфтяват. Мирът и стабилността, на които се радва ЕС през последния половин век, до голяма степен се дължи на този плурализъм.

 

Казано по-просто и конкретно, междукултурното обучение трябва да насърчава: откритост към другия, активно уважение към различията, взаимо разбиране, активна толерантност, признаване на различните присъстващи култури, предоставяне на равни възможности, борба срещу дискриминацията.

 

В контекста на младежката работа следните няколко теми обикновено се вземат предвид при организирането на обучения. В мобилната обучителна игра “Culture Trip”, разработена по проекта, сме се опитали да засегнем всички тези аспекти:

 

•   разбиране на културните различия;

•   запознаване с традициите на другите култури;

•   интересна и полезна информация за различните националности и култури;

•   информация за културните особености, навици и невербална комуникация в различните държави;

•   културни/народни и исторически традиции в другите държави;

 

•   различните аспекти на културната идентичност.