Предприемачеството е процес по започване на бизнес, обикновено стартъп компания, която предлага иновативен продукт, процес или услуга.

Въпреки това, търсейки определения и по-подробна информация за предприемачеството в интернет, човек лесно се обърква относно това какво точно се крие зад този термин. От една страна, предприемачеството е свързано със света на сериозните бизнес инициативии ръководителите на огромни компании биват наричани предприемачи. От друга страна, различни видове малки фирми, магазинчета и стартъпи изглежда също принадлежат към предприемачеството. В този смисъл напоследък предприемачеството се доближава повече до идеята на стартъпите, а не толкова до големите корпорации, особено в областта на младежката работа. За да си обясним тези разлики, можем да обособим два вида предприеми - In order to deal with these differences we can define two types of entrepreneurs – „битови“ предприемачи и предприемачи на „високия растеж“. Мотивите за започване на бизнес на „битовите“ предприемачи са свързани с техния бит и начин на живот, напр. искат да работят сами, на намалено работно време, да са си сами шефове и т.н. Предприемачите на „високия растеж“ започват собствен бизнес предимно с цел печалба – имат ясна стратегия за растеж.

Без значение от вида предприемачество, работата на предприемача има следните общовалидни особености:

•  насочена е към непознати до момента тенденции или нови открития;

•  използва творческо въображение;

•  включва преалокиране на скъпи ресурси от настоящия момент с цел задоволяване на някакво бъдещо търсене;

Предприемачество може да има в най-различни сфери. Според Entrepreneurship.org аспектите на започването и разрастването на един бизнес са шест:

•  счетоводство и финанси – свързано с финансовото управление и планиране;

•  бизнес операции – дейности, част от всекидневните функции на бизнеса, извършвани с цел генериране на приходи;

•  човешки ресурси – дейности, свързани със служителите, обикновено вклюват подбор на персонал и наемане на нови служители, ориентиране и обучение на служителите, заплащането на служителите и запазване на служителите;

•  маркетинг и продажби – маркетингът е процес, чрез който стоки и услуги преминават от идейно ниво до клиента;

•  продукти и услуги;

•  обществена политика – политиката на управление в дадена общност, събрана в законовите и съдебни правила, които служат като база за определяне на това кои действия са в разрез с общественото благо; обявените цели на държавата, свързани със здравето, морала и добруването на гражданите;

В играта за предприемачество в рамките на проекта екипът целеше да наблегне на някои от основните етапи в предприемаческия процес:

•  идентифициране и оценка на възможностите;

•  разработка на бизнес план;

•  определяне на необходимите ресурси;

•  управление на инициативата.

Идеята на игрите е да са малки и да се проиграват бързо, за да служат като допълнителни материали за младежки обучения, семинари и т.н. Ето защо разработчиците сметнаха за подходящо да организират играта за предприемачество около  само един от аспектите: планиране и управление на различните ресурси в една малка организация. Ресурсите, заедно с иновацията, са ключът към предприемачеството. Според Russell S. Sobel в основата на прдприемачеството лежи „намирането на нови начини за комбиниране на ресурсите“ и осъзнаването и управляването на  стойността, резултат от това ново съчетаване на ресурси. Ако пазарната стойност, резултат от тази нова комбинация от ресурси, е по-голяма от пазарната стойност на други комбинации от тези ресурси или от индивидуалната им пазарна стойност, то ще има печалба. В този смисъл важно е младите хора и младите предприемачи да са запознати с различните видове ресурси и как се генерира печалба, когато тези ресурси се управляват правилно.