Мобилните игри са много полезни за спомагане на самостоятелното учене, тъй като то, както споменахме и по-горе, бива провокирано и се случва при разговори, то е спонтанно, състои се от проявата на постоянно любопитство и разширяването на преживяванията и може да се провежда във всякаква среда.

В обучението игрите обикновено се използват като допълнение на традиционните методи за предоставяне на информацията – лекции или онлайн. Функцията на игрите е предимно да подпомагат усвояването на представения материал, да инициират дискусии или да внасят разнообразие в обучението. Игрите подпомагат ученето посредством възможността веднага да предоставят обратна връзка на учащите. Много често игрите се използват, за да разчупят обучителна сесия, да поставят началото на обучителна сесия или като заключение. В младежката работа игрите се използват главно, защото помагат на обучителите да поддържат интереса на участниците или да направят обучението по-приятно и забавно.

Съществуват и някои критики към неформалното обучение, защото поради липсата на конкретно определение и ясна концептуална рамка, има разлика между това, което се твърди, че трябва да представлява то и това, което всъщност се случва. Но значителните нови постижения в Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) развиват потенциала на неформалното обучение, например чрез възможността да: се обучават и квалифицират практици онлайн, което ще намали разходите и ще позволи на практикуващите да достигнат до отдалечени обикновено изолирани райони; подпомогне процеса по изграждане на връзки между организациите; преодолее физическите и пространствени ограничения като предоставя безпрецедентни образователни възможности за хора от всички социално-икономически нива по целия свят.

Моделът за учене чрез преживяване ни помага да развием един инструмент за целите на неформалното обучение, вземайки предвид голямото разнообразие в неговия контекст (курс по математика за деца, отпаднали от училище ще се различава от професионално обучение за възрастни и от младежки обмен на тема околна среда): всъщност има някои основни насочващи принципи, които могат да помогнат на обучителите при разработката на успешни дейности по неформално обучение: демократични и неинвазивни стилове; фокус върху нуждите на участниците; промяна на учебната програма в зависимост от обратната връзка от участниците; въпросници, предимно с отворени въпроси.

За момента обучението с мобилни телефони не е много популярно. В бизнес ориентираните компании приложенията са предимно на принципа на пасивното обучение (например, служителите могат да свалят даен обучителен модул на телефоните си и да го ползват по всяко време). Някои експерти казват, че мобилното обучение трябва да е интерактивен процес, който  да позволява различни начини на учене.

Има два важни аспектa, които трябва да подчертаем, говорейки за използването на мобилните игри: на първо място повечето проучвания се фокусират върху използването на сериозни игри като например такива с въпроси и отговори или върху игри, които си служат с мобилните устройства за целите на комуникацията. И така използването на мобилните игри все още не е било обект на задълбочени изследвания. Второ, повечето мобилни сериозни игри все още се използват във формалното образование, но не и в дейности, част от неформалното обучение, като европейски обучителни курсове, младежки обмени или други подобни. Смята се, че за мобилно обучение са подходящи отрязъци от по пет минути, което успешно може да се приложи в младежките обмени.

Важно е да си спомним, че за да се използват мобилните игри по правилния начин, за да помагат на хората да учат самостоятелно или неформално, трябва да определим и да се съсредоточим върху това  какво бихме искали обучаемите да научат. Ако не съумеем да организраме обучението около една основна идея, рискуваме да използваме игра, с която учащите не могат да се идентифицират. За да се предотврати това, материалът трябва да се адаптира към групата, за която е предназначен (тяхната възраст, подготовка, предишно образование), така материалът няма да е нито много труден, нито много лесен за учащия.

Игрите могат да се използват преди традиционните обучителни методи (напр. лекция, презентация), за да се създаде приятелска атмосфера, за да се опознаят участниците по по-неформален начин. Могат и да се използват по време на самото обучение, за да се: предоставят инструкции по придобиването на специфични знания и умения; измери представянето по определени критерии; подпомогне за формираща и обща оценка. Игрите могат да се използват след традиционното обучение за: оценяване на придобитите познания; проверка на това дали информацията е правилно предадена и младежите са я разбрали; провокират творчество и вдъхновение.

Според Ellington and Earl (1998) има десет начина за използване на игрите в обучението:

•  За подпомагане преподаването на основни факти и принципи;

•  За демонстриране на прилагането на практика на теоретичните познания;

•  За развиване на по-големи когнитивни умения от всички видове;

•  За подпомагане и допълване на лабораторна и студийна работа;

•  За развиване на библиотекарски и изследователски умения;

•  За опознаване на участниците по време на събитие;

•  За развиване на комуникационни умения;

•  За развиване на междуличностни отношения;

•  За развиване на многостранни умения, свурзани с работата;

•  За постигане на всякакви ефективни цели;